Колкото по-малък е размерът на пиксела и колкото по-голям е броят на пикселите, толкова по-висока е резолюцията и следователно яснотата на изображението. Пикселът може да бъде дефиниран като най-малката хомогенна единица в цветовете, която изгражда цифровото изображение. С приближаването на дадено изображение чрез увеличаване, е възможно да се видят пикселите, от които е съставено. За обикновеното око те изглеждат като малки квадратчета или правоъгълничета в бяло, черно или нюанси на сиво.
Колкото по-голям е размерът на пиксела, толкова по-голямо е количеството светлина, уловено от фоточувствителните компоненти, което води до по-голяма чувствително, без деформации и компресиране на качеството на изображението. Освен това размерът на пиксела влияе върху това как се виждат ситуации с висок контраст. Колкото по-малък е размерът на пиксела, толкова по-добра е резолюцията, но пък чувствителността е по-ниска. И обратното, колкото по-голям е размерът на пиксела, толкова по-добра е чувствителността и резолюцията е по-ниска.
При цветните монитори броят битове използвани, за да се представи всеки отделен пиксел, определят колко цвята или нюанси на сивото могат да се видят. Всеки пиксел се изгражда от три клетки – червена, синя и зелена. Всяка от тях съответства на една и съща точка.
Качеството на изображението зависи от резолюцията. Пикселът обикновено се представя с 8 бита (28 цвята), с 24 бита (224 цвята, 8 бита на цветен канал) или с 48 бита (248 цвята). В професионалната фотография или професионалната дигитализиране на изображения се срещат още по-големи дълбочини, винаги изразени в битови стойност за цветен канал вместо сумата от трите канала. Първият е най-използваният, като запазва 8-битовото представяне за висококачествени изображения в нюанси на сивото, или с палитра от 256 цвята за изображения с не толкова добри цветове. 24 битовият е най-често срещаният и висококачествен и се използва за повечето професионално фотографски изображения.
